Pleven Live

Има ли криза в плевенската кардиологична клиника?

Автор: Дейв Наваро

Слуховете в Плевен говорят, че ултра модерната кардио болница изпитва затруднения. По непотвърдена информация клиниката по сърдечни болести в Плевен, е освободила над 20 служителя - лекари и лаборанти, а наскоро открития грандиозен терен до спортното училище, предназначен за изграждане на операционен мега комплекс пустее и развъжда бурени. Премиерът Бойко Борисов положи основите на комплекса, в който трябва да се лекуват 18 млн. румънци, и 3 млн. българи, уж, но сега основите за скрити от избуяла трева.

Причината за закъсването е липсата на обратни пари от здравната каса, които да покриват реализираните клинични пътеки, смятат запознати. Глобално  - кризата с здравеопазването на страната в момента също рефлектира върху едно такова модерно заведение, каквато е клиниката. Друга причина, изтъквана при разговор с пациенти е, че клиниката се престарава в грижата за пациента с необосновани изследвания и касата е решила да затегне кранчето. Като нова кардиоклиника тя събира пациенти от цяла България, извършва скъпи изследвания и операции, от което печели след това по някакъв начин, е наблюдението на пациенти, лежали в клиниката. 

На всеки плевенчанин, сблъсквал се със свои "сърдечни" проблеми, или тези на роднини е ясно, че университетската кардио клиника, реализирана на принципа на публично частното партньорство, в което играе важна роля компанията "Чайка фарма", както се говори, до Втора клинична база е мястото където може да те "оправят". Или поне такава слава си извоюва болничното заведение от времето когато беше открито.

Ето кратко описание на клиниката - строг контрол на входа, модерна приемна, плазмени телевизори, операционни като кабини на космически кораби, картини с терапевтични природни пейзажи, стаи с телевизори, кръстени на известни композитори, изрядна чистота - това е описателната структура най-общо казано на болницата. Да ти е кеф да си болен там.

Акцентът в работата на клиниката е обаче така нареченото слагане на стент при сърдечни проблеми. Баба ми и бащата на съпругата ми, се лекуваха по този начин, като бяха директно докарани с линейка на заведението от Видин.  Още тогава тъст ми, мнителен тип, по принцип с широко отворени очи за ставащото около него, забеляза, че му правят редица повторни изследвания, от които той лично смята, че няма нужда, тъй като са направени още във Видин при определянето на заболяването и изпращането за лечение по клинична пътека. Уж безплатно, безплатно, но човек олеква със сто лева при излизане от болницата, благодарен, че му е направена неконвенционална операция за 5 000 лв. "Още след няколко дни стента се запуши и трябваше пак да влизам в болница, за дооправяне", казва тъст ми.

Цялата тази лична информация за закъсването на клиниката някак си се навързва с данните от тематична проверка на агенция "Медицински одит" към здравното министерство, която показва, че в "кардиологичната болница в Плевен ангиографската лаборатория е направила 6197 процедури м.г.  В Европа обаче един такъв център прави средно по 2100 процедури годишно, което произтича от медицинските стандарти там, според които, за да е качествена процедурата, дневно през центъра може да минат 8-10 пациенти" (информацията е на в. "Сега" бел. авт - http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6396&sectionid=2&id=0000201).

Там се посочва още, че новите кардиологии, сред които и плевенската се престарават с грижата за пациента. Просто някои от болниците и лабораториите за инвазивна кардиология у нас "правят много скъпи тестове, без това да е медицински обосновано, а част от лабораториите са толкова натоварени, че не е ясно как всички отчетени към здравната каса пациенти успяват да минат през тях". Тогава как да не е обосновано едно такова "масово" освобождаване на лаборанти от клиниката в Плевен, ако е секнал потока от финансиране от здравната каса, можем да се запитаме. 

Ето какво сочат още данните на здравното министерство, публикувани в интернет страницата на медията - в сравнение с м.г. договорите по клинични пътеки по инвазивна кардиология са 239, с 36 повече от 2009 г. Лечебните заведения, предлагащи инвазивни методи, са вече 34. ДЪржа да подчертая, че плевенката кардио болница е една от тях. Преди 3 години те бяха 8. За 5 месеца през 2009 г. през тях са минали 19 000 пациенти, за които са платени 41 млн. лв. За първите 5 месеца на тази година пациентите вече са 26 000, което е струвало на касата 56 млн. лв. За сравнение, пациентите, лекувани с неинвазивни, т.е. конвенционални методи, са намалели само с 4000 - от 61 на 57 хиляди.

"Преди време пък доклад на здравната каса сочеше, че две трети от стентовете, поставени в инвазивните кардиологии, са поставени без особена нужда", завършва авторът на статията.

Моите роднини смятат, обаче, че стентът им е помогнал и е бил навременно сложен, въпреки някои "забележки" и "съмнения" за коректностна на предлаганите медицински услуги, изложени по - горе. Живи са и продължават да дишат, но излизат от болницата със съмнения и усещането, че са рекетирани неправомерно. Но според мен, ние всички сме наивници, безпомощтни и безсилни, когато става въпрос за здравето ни, по простата причина, че не сме специалисти и бихме платили, за да живеем. Плащаме си за всичко, само и само да оздравеем. И затова е толкова страшно ако те лъже лекар, защото това е най-нечовешката форма на рекет. 

Изводът - хубаво е, че имаме такава клиника в Плевен, която внушава сигурност, спокойствие, че може да пребориш нещастието и съдбата и в крайна сметка спасява животи. Но на всеки ще горчи в устата, ако стане ясно, че частната болница е просто структура за неограничено забогатяване от здравна помощ, използвайки възможните вратички на здравни закони и норми в страната.

По този начин се създава представа, според мен за нездрава основа, на която е стъпила клиниката и която може да рухне всеки момент заради собствената й алчност. 

* Снимката е от сайта  - sg.stroitelstvo.info