Pleven Live

Защо “биха шута” на електронното гласуване?

Автор: Novinarium

Наскоро СДС, в лицето на г-н Мартин Димитров, внесе законопроект за електронното гласуване. Това е вторият такъв, който е внасян някога. Първият законопроект за електронно гласуване е внесен от г-н Иван Костов, председател на ДСБ, още през 2005 година, но все още е със статус "обсъждане". Статусът на законопроекта на Иван Костов е нереален, защото действително никога не е бил разглеждан. Дано съдбата и на втория проект за закон не е същата.

Народните представители моментално индиректно се опитаха да "бият шута" на законопроекта. Вече няколко депутати излизаха по медиите с наивни оправдания как нямало да бъде така, а "онака".

В законопроектите подробно е описан механизмът на гласуване, системата и самото гласуване. Какъв е проблемът законопроектите да се разгледат, да се обсъдят? В проектите е използван популярен език, с възможно най-малко компютърни термини, за да може да бъде разбран от всички. Електронното гласуване има много повече предимства, отколкото недостатъци. Например според предварителните преценки на Мартин Димитров, гласовете на избори или референдуми могат да се увеличат с половин милион, благодарение на гласуването през интернет.

Електронното гласуване ще се използва основно от българи, живеещи отскоро в чужбина. Още по-удобно е всеки български гражданин да гласува от собствения си дом.

Минусите – ще бъде нужен електронен подпис за гласуване, всеки ще трябва да се записва предварително. Тези фактори трябва да се преразгледат. От друга страна – няма алтернатива на електронния подпис. Чрез него всеки може да се идентифицира – той е като лична карта. Електронният подпис е платен. Цените варират от 50 до 120 лева, според фирмата-издател. Възможно е да се предложи тези електронни лични карти да бъдат разпространявани безплатно на всички желаещи.

Като успешен пример по схемата на електронния вот могат да се дадат страните Англия, Германия, Франция, Швеция, Испания, САЩ, в които всеки гражданин може да остави своя електронен вот. Интересен пример даде Мартин Димитров – в Холандия 95 процента от избирателите гласуват през интернет. Електронният вот има е положителна екологична оценка. При издаването на изборните бюлетини се използва голямо количество хартия, която нарушава екоравновесието в природата. Това също ще е плюс за нашата страна в очите на другите западни общества. Разбира се, електронното гласуване ще се възприеме много по-лесно и от държавния бюджет. Ако законопроектът успее, възможно е да се намали членския състав на избирателните комисии, да се издават по-малко бюлетини, да се правят по-скромен брой урни.

Управляващите отдавна са "изпуснали юздите" на вграждането на високите технологии сред държавността, образованието и обществото. Тази предпазливост от новите технологии прераства в страх. Защо се страхуват? В САЩ например всичко е дигитализирано. Нека да не се подвеждаме по "народното мото" на САЩ – "страната на неограничените възможности". На всяка страна може да се "залепи" това мото, стига на има желанието. При наличието на истинско желание, средства винаги ще се намерят.

Явно "тройната коалиция" и повечето народни представители са "скарани" с високите технологии. Повече от очевидно е, че мнозинството от депутати в Народното събрание нямат компютърна грамотност. Надявам се поне един от законопроектите да бъде одобрен.