Pleven Live

Снимка: PlevenLIVE

Да срещнеш Джими Хендрикс под "Амбарица"

За съжаление Плевен и околността не предлагат добри планински маршрути заради равнинния си терен, затова плевенчани търсят преживявания в Троянския балкан. Всъщност това е и спасението за алтернативният туризъм, който активни ентусиасти се опитват да вкоренят на местна почва, но не се получава - да се направи някакъв съюз или да се създаде сътрудничество между Община Плевен и община Троян за размяна на туристи, за предоставяне на леглова база, маршрути и обекти. Плевен просто не разполага с природата на Троян и околните туристически обекти около града на римския император. 

Та, целта този път ни беше хижа "Амбарица". С кола се стига до Троян, не се влиза в града, а преди входа му се хваща околовръстен път, който те отвежда до кръстовището за Троянския манастир. Не спираме в светата обител, тъй като сме я посещавали безброй пъти, а продължаваме за вододайната зона на Черни осъм. Обедно време е, неделя е и сме закъснели по всички правила на планинаря за изкачване и евентуално преспиване. От интернет разбрахме, от друг подобен пътепис, че изкачването към хижата трае около три часа и половина.

Спираме колата на паркинга на вододайната зона. От там междудругото се тръгва и за "Зелениковския манастир". Последно разхлаждане в студената бистра река и тръгваме на горе. Още на първия завой се появяват две пътеки, а маркировка и табела за хижата липсват. Тръгваме на ляво по реката и бъркаме. Инстиктът работи и ни кара да се спрем, за да се върнем назад. Поправката върши работи и излизаме на маркираната широка, стръмна пътека към хижата.

По време на изкачването човек се превръща в съзерцаваща мълчалива фигура, която крачи равномерно и следи дишането си. Редят се стръмни и само на моменти, ей така природата ти отпуска почивка с равни участъци. Тишината е всепоглъщаща, думите са изстрити и човек просто мълчи.

По пътя стигаме до издигната малка ступа от камъни. Поставяме своите "върхове" и продължаваме. Часът е към 14:30, а не сме изминали и половината път до хижата. Срещаме група планинари от двама мъже и една жена. Ориентират ни за времето и пътя до "Амбарица".

След още половин час стигаме до прекрасна планинска ливада. Заобградена е от телен плет, а широка дървена врата подсказва, че мястото се използва за пасище на местните овчари. Излягаме се и просто гледаме върховете на "Купените" и на "Ботев". Достатъчно сме високо, за да прелитаме с поглед над горите и да съзерцаваме гърбиците на стария Хемус.

Трябва да вземем решение - или продължаваме до хижата и преспиваме, а в понеделник търчим надоло и бързаме да се приберем, тъй като сме на работа. Или си тръгваме, увисили носове, тъй като не сме стигнали целта. Допълнително включваме в обсъждането и синоптичната прогноза, че се очаква захлаждане и валежи. Решението е трудно, но има едничка истина и тя е, че планината трябва да се уважава. Ако нямаш достатъчно време, ако не си екипиран добре просто си тръгваш и оставаш с очакването и желанието за следващия път.

На планинарите любители е известно, че спускането е по-трудно от изкачването. Краката, коленете, глезените са напрегнати до краен предел, но бързаме да слезем преди да се стъмни и да тръгнем за града. Успяваме за два часа и към 17:30 ч. сме при колата.

Хвърляме по един поглед на паркирания до нас кемпър "Мерцедес", доста стар модел с чужда регистрация. Няма спор, че вниманието ни е привлечено от битническия и хипи характер на пътуващата къща. От страни на входната врата е нарисувана глава на индиански вожд. От зад на стойката са закрепени два ръждясали, архивни велосипеда, все едно собственикът е карал с тях по поляната на Уудсток през 69 г. на миналия век. Отпред на стъклото ни гримасничи фигура на Джими Хендрис, с облеклото именно от историческия музикален фестивал, а около него са разположени причудливи дървени фигурки - гноми, елфи и други дрънкулки.

Усмихваме се на причудливия бус, все едно прелетял през пролука във времето и се оглеждаме за неговия шофьор. След кратко чакане тръгваме, леко замаяни от чудатата среща, възможна благодарение на пространството извън тесния ни панелен дом.

Това беше и пак ще се върнем!!!

Автор: PlevenLIVE