Pleven Live

Александър Вълчев

Oт закона за културното наследство прозира корист и незнание

Вестник "24 часа" публикува мнението на председателя на  Международния съвет на музеите Александър Вълчев, относно приетия  Закон за културното наследство. По желание на г-н Вълчев ние го публикуваме и при нас:

Законите трябва да се изпълняват, но това не означава, че трябва да ги харесваме. И ако имаме някакво професионално подплатено отношение към един или друг член от него не бива ли да се изказваме? Вносителката на проекта на Закона за културното наследство сама казва, че той е плод на политическа воля и, че прозират користни интереси, като последните се опитва да ги насочи към „здравата глава”. Дори и президентът Георги  Първанов след подписването на закона изтъкна, че има спорни неща, които ще ги решава конституционния съд. Нещо, което не беше се случвало до сега. А защо държавният глава бързаше да го изпрати за публикуване, кой упражняваше натиск върху него, за да не изчака определените срокове за възражения и становища? Отговор от президентската канцелария вносителите не получават.

Искането на омбудсмана на РБ до Конституционния съд засяга справедливо, макар и частично само един въпрос. В действителност недоразумението е много по-голямо.

Уведомихме президента, че цитирания „Регламент No 3911 (92) на Европейския съюз е отменен още на 18 декември 2008 г. и е влязъл в сила нов. Така че смешно е да се базираме в новосъздаван закон на вече отменен регламент, макар че в новия са запазени голяма част от постановките.

В регламента има редица неща, които трябва да се имат предвид като:

1.      -Поддържане на вътрешен пазар на паметниците на културата в Общността.

2.      -Правила за търговия с трети страни във връзка с защитата на паметниците на културата и единен контрол за износ по външните граници на Общността.

3.      -Регламентът засяга археологически предмети, датиращи от поне 100 години, открити при разкопки и находки на суша или под вода, археологически обекти и археологически колекции.

Без да навлизаме по дълбоко в регламента излиза, че нашият закон ограничава пазара на паметници на културата в страната и насочва нашите ценности, получени по законен или незаконен път, към другите страни. Законът дава насока на иманярството в ущърб на България, вместо ценностите да останат у нас. Срокът от 100 години фактически превръща в археологическо богатство и редица други ценности, които са обект на интересите на музеите и колекционерите от по-ново време. Това в последствие може да вменява вина при забавяне на регистрацията и на ценности, които по днешните наши представи не са част от археологическото богатство. Излиза, че българските колекционери и чуждестранните не са поставени в равностойна позиция от родното ни законодателство.

Но като споменах „колекционерство” искам да подчертая, че това е достойна и похвална дейност. Тя трябва да бъде поощрявана, а не  упреквана. В България може би над един милион са колекционерите на различни ценности – пощенски марки и картички, монети и банкноти, часовници, гравюри, картини, книги, документи и т.н. Един пример: в музеите има около 20 автомобили (без военните). Със създаването на ретроклубовете вече наброяват близо хиляда старите автомобили и мотоциклети, обгрижвани с любов от колекционерите.

Законът отваря още една опасна врата. Около 90 на сто от богатствата на музеите са дарения. Законът не защитава волята на дарителите. Нещо повече, предвиждат се търгове и разпродаване на части от фондовете. Но дарителството е резултат на активността на гражданското общество и родолюбието на стотици хиляди българи. Може ли държавни чиновници да решават съдбата на даренията, когато тя е определена от волята на хората? Това е сигнал да се ограничи дарителската дейност като несигурна. И без това вече имаме отлив на дарения в музеите. Не бива да се забравя, че голямата част от музейните колекции във всички видове музеи, училищни и музейни сбирки, са дарения от колекционери. И колкото по-големи са били възможностите на колекционерите, толкова по-богати са били даренията. Дарителството е зародено много преди да се сетят днешни законодатели, че могат чрез държавата да посегнат и на тази дълбоко вкоренена в ценностната система на българина общественополезна дейност.

Говори се за национално значимо богатство. Това е добре, но кога ще имаме критериите и показателите за определяне на тази „значимост”. Сега музейните специалисти извършват тази преценка като се опират на своят усет и професионален опит. Сега за едни е голяма ценност едно, но утре то може да бъде оценено от други специалисти по друг начин. Именно тук се крие поощряване чрез закона на користен субективизъм при оценката.

И още един факт. Според Международният съвет на музеите, респективно ЮНЕСКО, археологическото богатство има универсален характер, тоест общочовешко значение. Страната, ощастливена да го има на своя територия изпълнява не тясно национална задача, а общочовешка като се грижи за него. Законът не разработва този важен аспект свързан с културното наследство. А това е изключително важно при вграждането на нашето културно богатство в европейското културно наследство. Впрочем от Съвета на Европа ни е предоставен подробен материал, преведен на български и отпечатан от Министерство на културата, на който по нищо не личи да е обърнато внимание при изготвянето на закона. Възниква въпросът към законодателите: „Кога сме в Европа и кога не сме?”. При едно от разискванията в Комисията по култура на Народното събрание беше изтъкнато, че регламентите на Европейския съюз са препоръчителни, а не задължителни. Защо тогава ни наказват, когато не ги изпълняваме?

В закона не се прави разлика между историческо и културно наследство, което изрично е подчертано в Конституцията. Не се познава и какво представлява „културно историческото наследство”, като историческо, което е намерило нова социализация, която се различава от предназначението при неговото създаване. Един средновековен меч в музея вече има друга функция, а не първоначалната. Друга е функцията и на старите монети. Затова говорим за паметници, тъй като в тях е закодирана определена информация, памет. Не е оправдано изключването на термина „паметник на културата” и преминаване към обобщаващото „ценности”. Не бива да се забравя, че според ЮНЕСКО най-голямата ценност са хората, а за тях в закона не става дума, или ако става, то е как да бъдат наказани, а не как да бъдат стимулирани като носители и създатели на културно наследство. А културно наследство се създава и днес. И колко важно е то да носи в себе си корените на нашата идентичност в условията на глобализация и унифициране на ценностите. Това не може да прави държавата без хората, без цялото общество. Според Конституцията държавата трябва да създава условията, а не самите ценности. Но тази истина не е била осъзната от бившите законодатели, получили слаба оценка на последните избори и лишени от възможността да оплождат законодателството с користни интереси и с незнание.

Това, което бих си пожелал е новият състав на НС да стопира изпълнението на „закона за културното наследство” и да го преработи според съвременните изисквания и националните интереси.

*Автор:

Александър Вълчев – председател на БНК на Международен съвет на музеите (ИКОМ)

Автор: PlevenLIVE