Pleven Live

Снимка: PlevenLIVE

Мирослав Минчев, главен уредник в ХГ „Илия Бешков”: Безобразията на директора Пламен Янкуловски са нетърпими

 Мирослав Минчев е главен уредник в ХГ „Илия Бешков” в Плевен. В момента той замества директора на културния институт Пламен Янкуловски, който от 6 месеца е в болнични. Минчев работи в галерията от 17 години, през които съвестно се грижи за богатия и безценен фонд на галерията. Защо директорът Янкуловски не се появява на работа, нехае за проблемите на културния институт, но не дава възможност и на колегите си да работят нормално, за PlevenLIVE разказа Мирослав Минчев.    

- Г-н Минчев, написахте писмо до кмета на Община Плевен Найден Зеленогорски и до Ралица Веселинова, началник на Дирекция „Образование и култура”. В него настоявате на директора на галерията Пламен Янкуловски да бъде потърсена отговорност за отменената фото изложба „Магията на Рила” и разказвате подробно за своеволята му, чрез които става основна причина нещата в културния институт да не се случват.  

- Да, така е. Общината е работодател на г-н Янкуловски и тя трябва да вземе отношение по въпроса. Проблемът е, че от половин година той е в болнични – има само 23 работни дни. Появява се за три дни на работа – просто повече не може да издържи физически, след което отново изчезва. Постоянно е в болнични – не знам кой му ги пише, но в един от тях пишеше „Диагноза: заболяване”.  

- Аз не съм чувала за такава диагноза.  

- Аз съм го видял написано това. Ясно е, че той хитрува – това е негов стар номер. Въпросът е, че галерията трябва да развива някаква културна дейност. Той обаче няма никакъв план, никаква визия и концепция какво да се прави. А това е много лошо, защото всичко движим ние – специалистите от галерията, но нямаме пълната свобода да правим нещата, както ги виждаме, защото все пак директорът си е действащ. За първите 6 месеца на тази година ние сме реализирали 20 изложби. За същия период на миналата година, когато той беше на работа, имаше 4 изложби. През второто полугадие на 2009 г. той отсъстваше, а ние направихме 17 изложби. Просто разликата е видима. Не му се занимава с абсолютно нищо. Направихме връзка с Народното събрание – с главния експерт Владимир Манолов. Човекът дойде, видя произведенията на галерията, беше страшно впечатлен и каза, че е учуден, че в Плевен има толкова хубави и интересни неща...  

- Произведения, за които малко хора знаят. 

- Да. Преди 2 години имахме 50-годишнина. Направихме мащабна изложба - цялата изложбена площ беше запълнена. Разработихме с колегите един проект, с който кандидатствахме към Министерството на културата (МК). Отпуснаха ни 5 хил. лева да направим каталог с работите на галерията. Ние си го направихме, за да излезе по-евтино – стана много добър продукт. В бързането сме пропуснали да впишем името на г-н Янкуловски – все пак той е ръководител на галерията, макар и отсъстващ постоянно. Това страшно го ядоса, в резултат на което каталогът вече 2 години стои в мазето и не се разпространява сред хората. Да се върна на главния експерт от Народното събрание. Дадохме му каталог, а той поиска плевенската група художници първо да направи изложба в НС, а след това в отделна изложба да се представи и галерията „Илия Бешков”. Г-н Янкуловски обаче беше случайно на работа и му отказа с мотива, че това не е работа на галерията – имало си председател на плевенското дружество на художниците. След това на другия ден веднага се разболя. 

- Кога се развива това действие?  

- Есента на 2009 година. Аз говорих с плевенската група и за 10-ти декември – празника на града, организирахме изложба в НС с близо 40 работи на 20 автора – живопис, графика и скулптура. Представихме експозицията, председателят на НС г-жа Цецка Цачева я откри – въобще мина с голям успех. След това получихме покана да представим и галерията. И преди един месец тази година от фонда показахме най-представителната част – половината от работите бяха на Илия Бешков, патрона на галерията, живопис имаше, Ангел Спасов с неговите скулптури. Имаше невероятен интерес, защото хората не са очаквали толкова ценни неща да се съхраняват в провинциална галерия. Вече имаме уговорка за експозиция и догодина – ще продължим тази инициатива и ще направим поне една изложба. Обмисляме идеята „Жени художнички” или нещо подобно. Могат да се случват и други чудесни неща – опитваме се да работим с посолства, с културни институти. Защото трябва да разнообразяваме афиша – това е нашата работа, а не да показваме едни и същи художници години наред. Показваме китайско изкуство, в момента имаме иранска експозиця – много интересна, европейско, унгарско изкуство. Представителствата на посолствата в страната ни имат добрата идея да се реализира обмен на културни изяви.  

- А къде е директорът на галерията в тези ваши инициативи? 

- За съжаление г-н Янкуловски не се интересува от тези неща. Сътвори и няколко гафа при откриване на експозиции. Необходимо е да се спазва протокол – има етикеция и ред от правила. Той не се съобразява с тези неща и когато идва на работа малко неадекватен, нещата не се получават добре. И хората се отдръпват. Директорката на Унгарския културен инстут заяви, че повече няма да стъпи в Плевен. Всичко това беше заснето от камерите на местните кабелни телевизии на откриването на експозицията – аз не преувеличавам. 

- За мен това е недопустиво! Хайде да си говорим по-конкретно. Обществена тайна е – даже не знам дали е тайна, че г-н Янкуловски е перманентно пиян! Той има сериозна зависимост от алкохола и е добре да отиде да се лекува, а работата му да поеме човек, който има качества, желание и възможност да я върши. Права ли съм? 

- За съжаление е така. Той се лекува – упорито се лекува, така поне твърди. Влиза постоянно в болница – не казва, че това е проблемът, но той явно е такъв. Аз не съм лекар, не мога да кажа, но състоянието му е такова, че от близо 8 месеца повече от 3 последователни дни не може да бъде на работа – на третия ден вече е в такова състояние... Сам си се прибира вкъщи, стои няколко дни, след това влиза в болница. Общината е информирана многократно за тези неща. На откриване на изложби са присъствали представители на общината, виждали са го в какво състояние е, знаят за проблемите, пиша докладни... 

- Колко пъти сте сигнализирал? 

- Много са. Пиша, когато станат по-сериозни неща – като отменената фото изложба „Магията на Рила”. Иначе със самото му пристигане започват гафовете. Последният пък, като дойде на работа, отмени заповед на кмета Зеленогорски, отмени заповед на министъра на културата Вежди Рашидов, отмени изложба, за първия ден пусна 11 заповеди... и си замина. Така не може да се работи! Просто един ръководител трябва да организира хората, да мисли за институцията. Да не говорим, че има чисто технически неща, с които той няма никакво желание да се справя. Покривът така тече... Той е направен за галерия, отгоре със стъкла, от които да прониква естествена светлина. Тези стъкла са огромни и се държат от дървени летвички с дебелина 1 см. От течовете тези левички изгниват и се изкривяват. Представете си откриване на изложба, концерт или друго събитие, има десетки хора и някое от тези стъкла да падне от 8 метра височина върху тях. Трябва ли да чакаме да стане най-лошото, за да направим нещо?Течовете стават толкова големи, че не можем да ги локализираме. Вторият етаж е почти затворен, на първия върху експозицията тече почти навсякъде. Хората идват да гледат изложба, а шляпат в локви, заобикалят кофи и легени. Това е абсурдна ситуация! От втория етаж и хранилищата се наводниха – картините са мокри, скулптурата - също. А половината неща са от дърво и от гипс и от тази влага започнаха да се рушат. За 20 години г-н Янкуловски не успя да направи нищо. А проблемът е много сериозен. Общината прояви разбиране и Общинският съвет гласува средства от приватизацията, за да се поправи покривът. Но за да се усвоят тези пари, трябва да се разработи проект. Това е работа на ръководителя, а той не я върши.  

- Но това е престъпление към културно богатство!  

 - Основната функция на галерията е да издирва, събира, съхранява и популяризира българското изкуство. Ние сме методически подчинени на Министерствот на културата и това е регламентирано законово. Затова има специални хранилища, в които трябваше да се направят климатични инсталации и т. н. Аз се занимавах с фонда до преди 2 години, когато г-н Янкуловски ме освободи от тази отговорност, както и останалите уредници. Но тогава на всеки 2-3 дни измервахме температурата, влажността, както трябва да се прави. Сега един фондохранител е назначил, който изобщо няма представа от дейността. Целият фонд е повече от 6 хиляди произведения на изкуството. Как сам човек ще го поддържа? Когато бяхме трима, бяхме си разпределили работата и нещата се получаваха. Най-лошото е, че само фондохранителят има ключове от фонда. Ако той е в болнични, командировка или отсъства по други причини и се случи нещо непредвидено, ние можем само да стоим и да гледаме.  

- Още едно престъпление. 

- От една страна се блокира работата на галерията – не можем да изваждаме произведения за изложби, от друга страна ако стане наводнение, или нещо по-сериозно, нямаме възможност да реагираме. А за самите произведения – за съжаление това е положението. 

- Вие защо не сигнализирате Министерството на културата? Нали и те имат отношение към културното наследство? Проблемът е неотложен, както разбирам... 

- Ние сме сигнализирали много пъти в общината. Но те са в патова ситуация – той не им позволява да упражнят правото си на власт. Работодател е кметът, но според законодателството щом си в болнични, не могат да ти се налагат наказания.   

- И това до кога може да продължава по този начин? Всичко се превръща в трагикомичен сапунен сериал.

 - Аз не съм юрист, за да се произнеса. Писали сме 2 писма до Министерството на културата. Едното писмо се върна обратно до г-н Янкуловски и той ни искаше сериозна отговорност за това, че сме съобщили такива факти. Стигна се до уволнение на колежка – Антония Караиванова, която в последствие съдът възстанови на работа. Въобще по всякакъв начин ни се пречи да работим, да информираме обществото за проблемите. Аз съм в отпуск в момента, но колеги ме информираха, че сега е издал заповед, че е забранено да даваме интервюта и да разговаряме с журналисти. И това се случва в 21 век, когато всеки има свобода на словото! Това са абсурдни неща!  

- Значи всичко трябва да остане дълбока тайна, а галерията да се превърне в секретна институция. Така ли? Той и без друго намесва ДАНС, когато си реши... 

- Не знам какви са му връзките с ДАНС, но е свикнал той да определя нещата – няма значение какво е казал кметът или министърът. Аз му казвам, че това са закони, а той ми отговаря, че можем да ги променим, можем да измислим други... Той е сложен да прави култура, а не да измисля законодателство. Има си други места, други хора, които се занимават с тази дейност. Имам усещането, че каквото си мисли сутрин, като се събуди, смята, че го пише в Държавен вестник. За съжаление ние сме принудени да работим в такава трудна ситуация. Не се оплаквам, въпреки че се изтормазваме години наред от това отношение и не знам колко още ще продължи това. Но основното е, че ние сме в галерията да правим култура, а не кал. Да създаваме интересна културна програма, афиша на града и си мисля, че се справяме донякъде. Стига да не ни се пречи. Искаме да ни оставят да работим спокойно. И ако може да се решат тези административни проблеми. Ние си обичаме работата. Аз работя там от 17 години – повече от 400 изложби сме реализирали с колегите.  

- Колко хора работят там? 

- Специалистите сме трима – аз и още един уредник, фондохранителят и 5-6 чистачки, които са повече от нас.  

- Това е много интересно административно решение... 

- Г-н Янкуловски така е решил, че е по-добре да е чисто, отколкото да има нещо по стените. Някои от чистачките са в пенсионна възраст, други са със заболявания – той си ги преценява, той е ръководител. Като прибавим личен състав и техник – персоналът става 10 души. 

- А той от колко години е директор? 

- Тази година стават 20. Той с конкурс е спечелил длъжността. По българските закони на всеки 3 или 5 години – в зависимост от големината на културния институт, се провежда атестация на ръководителя, в следствие на което той продължава да заема длъжността, или бива сменен. Конкурси имаше и за БНР, и за БНТ, минаха и заминаха хора. Проблемът при нас е, че по времето на г-н Румен Петков е изработен специален трудов договор за г-н Янкуловски, според който той остава на поста завинаги.  

- Моля?! Тоест неговата работа не се контролира, инспектира, атестира и с две думи е недосегаем, въпреки всички безобразия?!  

- Да. И той се възползва от това. И доколкото знам заради този трудов договор е много трудно г-н Янукловски да бъде освободен от длъжност, въпреки нежеланието му за работа, невъзможността му да присъства и никаква управленска визия. От 2-3 години ние почти изцяло сме поели неговите ангажименти, за което не получаваме допълнително пари. Ние не се оплакваме – важното е да стават нещата добре, професионално да се работи, а не да излизат на показ от кухнята мръсните неща. Но повече не можем да мълчим, защото всичко стигна твърде далече – отменят се изложби и се разрушават произведения на изкуството, което вече не може да се търпи.   

- След като е достигната тази кризисна точка, връщане не може да има. Трябва да се направи проверка от специална комисия и съответните компетентни органи да вземат да си свършат работата, а не да се оправдават с разни невъзможности и други подобни. Пламен Янкуловски трябва да бъде освободен от поста директор на ХГ „Илия Бешков” – толкова е просто. Министър Рашидов в крайна сметка знае ли какво се случва в галерията, не разбрах? 

- Да, запознат е. Тяхното становище е, че МК има чисто методическо ръководство за галерията, а административното й ръководство и контролът се извършват от Община Плевен, която в момента е работодател на всички директори на културни институти. Кметът Зеленогорски е запознат много добре с проблемите, има отношение, но той казва, че юридически е много трудно да се предприеме нещо, защото така са поставени нещата с трудовия договор на директора и с постоянните му отсъствия, че му е трудно да вземе категорично решение...  

- Добре, а законовите изисквания за съхранението на движимите паметници на културата? 

- Там може да му се търси отговорност, ако се докаже това и се направят нужните проверки.  

- И кой трябва да ги инициира тези проверки? Трябва да има заповед на кмета Найден Зеленогорски – отново е много просто.   

- Написали сме необходимата докладна. Сега от общината трябва да се предизвика някаква проверка, която да установи реалните неща. Обикновено проверки се правят от сходна институция – в случая комисията може да е от специалисти от Регионалния исторически музей. Те също съхраняват ценности – може да не са картини, но начинът на опазване и съхранение в закона е идентичен и за единия, и за другия институт. На мен за 17 години 9 пъти са ми правени такива проверки, когато фондът ми беше поверен. Всеки път всичко е излизало в наличност, не е имало проблеми, докато се грижехме за фонда. Успяхме със собствени средства да заснемем целия фонд, обработихме снимките и сме го компютъризирали, за да може да се използва по съвременен начин. МК разработва програма, по която всички галерии да се свържат в една обща за обмен. Имаме голямо желание да работим. Направихме за пръв път Нощ в музея, разработихме програма, общината ни оказа сериозно съдействие – много сме доволни. Просто така трябва да се работи. Правят се проекти, одобряват се или не, настоява се, представя се инициатива  – това е съвременният начин. А не да се пишат едни писма, да се чака общината да каже да или не. Ти като им обясниш на хората – просто и ясно, и те те разбират. Не знам дали г-н Янкуловски е стъпвал в общината през последните 2 години.     

- Да има комуникация, тоест.  

- Да. Има и европейски проекти – навсякъде трябва човек да направи усилие да го разработи. Трябва да имаш и стратегия – накъде трябва да вървят нещата.  

- А нашата галерия на фона на националното културно пространство как стои? 

- Като сграда и като фонд е една от най-големите извън София. Като дейност ми е малко трудно да кажа, защото сме на тласъци - ту върви, ту не върви. Правим доста изложби, когато ни се позволи. Есента предстои Бианале на малките форми – петото издание. Това е може би най-голямото бианале извън София. Участват много творци. Разпратили сме покани до 800 художници. Миналата година участваха около 700 художници. Изложбата е много силна и съвместно с Министерството на културата я правим, със Съюза на българските художници. Стремим се да привлечем в Плевен творци от цялата страна и да покажем не само регионално и местно изкуство, но и национално.  

- С младите хора работите ли, за да не остава галерията едно странно и непознато място за тях? 

- Разбира се. Уредниците разработихме една програма, чрез която средношколците да идват в галерията, да се запознават с българското изкуство, и конкурс, в който се прави копие на класическо българско произведение. Конкурсът е за талантливи деца и беше в рамките на Нощ в музея. Голямата награда беше лаптоп – връчихме я. Тя беше осигурена от общината, както и още 5 предметни награди и 20 дипломи. Децата трябва да бъдат поощрявани. По този начн влизат в галерията, научават нещо за българското изкуство, четат  в интернет – една картина, за да я нарисуваш, трябва да получиш информация за нея. Това е един от начините. Работим и с учителите по изобразително изкуство. Много силно работим и с Центъра за работа с деца – ежегодно правим изложби. Опитваме се от една страна да работим масово, от друга страна само с талантливите деца, защото те все пак имат по-специално отношение. За първи път направихме изложба с повече от 100 творби на ученици в паралелката по изобразително изкуство при Националното училище по изкуствата в Плевен. Стана много добре. Децата получиха самочувствие, а в града се разбра за тяхната дейност. Ученици, които имат отношение към изобразителното изкуство, пък кандидатстваха в тази паралелка. Опитваме са да работим интензивно. Тези деца ще знаят къде е галерията и след години ще идват пак.  

- Имате амбицията галерията да стане едно живо пространство, защото тя стои малко като един паметник на културата – разбира се, че е такъв, но е добре да се посещава по-интензивно, да се превърне в място за истински културни събития, за които да се говори дълго след приключването им.  

- Да, такива са стремежите ни. И ги реализираме, когато не ни се пречи.   

- Желая ви нов директор, скорошен ремонт и да успеете да реализирате всички свои планове! 

- Благодаря.

Автор: PlevenLIVE