Pleven Live

Снимки: Личен архив

Плевенчанката Мила Чорбаджиева: Следването в Прага ме направи по-толерантна

Мила Чорбаджиева завършва ГПЧЕ Плевен през 2009 г. Интересите й се простират далеч извън рамките на профилираното й обучение по английски и немски език в училище. Тя се занимава сериозно с рисуване от 7-годишна  възраст, посещавала е арт школата „Колорит” с ръководител Майя Ананиева , а по-късно взема уроци при художника Красимир Тодоров.  Мила решава да превърне страстта си към изкуството в професия. В интервю за PlevenLIVE  тя споделя, че възможностите й за дипломиране в България в избраната от нея област са ограничени и търсенето на подходящ университет я отвежда в сърцето на Европа - Прага (Чехия). Там се обучава година, като завършва с отличен успех. След това е приета да учи дизайн в академията в Айндховен (Холандия), където ще продължи следването си от есента. Мила разказва как й се е отразил животът в чужбина и с какво се сблъсква един млад човек, решил да се реализира извън границите на родината.    

-     Мила, с какво те привлече Прага като място за продължение на обучението ти?

-     Преди всичко решаващо за мен беше качеството на образованието там. Прага е град с невероятна атмосфера – културното сърце на стара Европа, което го прави изключително подходящо място за следване в областта на изкуството и дизайна.

-     Кое е нещото, което няма да забравиш след престоя си там?

-    Със сигурност много неща. Влюбена съм в този град, в приказния му чар, с тесните павирани улички, уютните малки кафенета. Няма да забравя бирата „Kozel” в кръчмата „Коза” на улица „Козичка” и вечерите, прекарани с колегите словаци. Запомнящи са срещите с уличните музиканти и художници по Карлов мост, както и коледните шатри с греяно вино на площада в Стария град. 

-    Бързо ли се приспособи към новата обстановка?

-   Първоначално всичко ми беше чуждо и враждебно, както, предполагам , и на по-голямата част от новоизлюпените студенти в чужбина. Често се отдавах на носталгия по дома. Не една вечер съм прекарвала в разговори по скайп със семейство и приятели. Ключът е да си активен, да търсиш нови контакти, да завързваш приятелства. Постепенно откриваш, че чуждестранните студенти, които отначало си гледал странно, всъщност са нормални хора като теб. 

-    Откри ли  нещо, което да те накара да се почувстваш като у дома си в чужбина?

-    Като у дома си - трудно. Но все пак чехите са славянски народ, езикът им е сходен с нашия и няма драстичен културен шок. 

-    Какво ти липсваше най-силно в Прага?

-    Естествено семейството и приятелите.  Също така гениалните пълнени чушки на мама, сиренето и киселото мляко. В един момент ми липсваха и дупките по улицата в квартала.

-    Успя ли да създадеш контакти с наши сънародници там?

-    В Прага се движех главно с колегите словаци, които почувствах най-близки като  манталитет. Контактите ми с българи бяха доста ограничени – по начало Прага не е много популярна дестинация за български студенти.

-    Как се забавляват българите в Чехия?

-    Ходих на две „български вечери” , но по-скоро бяха „ориенталски”, ако ме разбираш. Българите, с които се запознах там, с много малки изключения, не са това, което очаквах.

-    Срещна ли се с прословутата българска „услужливост”?

-    Тъй като нямах много контакти с българи, не мога да дам конкретно мнение. Но единствената друга българка в университета се оказа много готин човек , който ми помогна да се ориентирам в обстановката. Чувала съм, че по правило не трябва да разчиташ на сънародници в чужбина. Но мисля, че всичко зависи от конкретния човек и не бива да се обобщава.

-    Какво е отношението на преподавателите към студентите?

-    Тъй като се работи в сравнително малки групи (от по 12 човека), се създават условия за един по-неформален начин на общуване, което прави работата по-лека и приятна. Преподавателите се държат приятелски и с готовност обръщат внимание на всеки индивидуално. Към някои от тях дори беше съвсем нормално да се обърнеш с малко име, което звучи абсурдно на повечето ми приятели студенти в България… И все пак това далеч не значи, че нещата стоят така навсякъде в чужбина, зависи от учебното заведение.

-    Как протича обучителният процес в университета?

-   Учебната програма е базирана главно на проекти (домашни задания), за които ни се дава определен срок за изпълнение - примерно около месец. По тях се работи и в клас, и у дома, като преподавателят следи стриктно прогреса на работата ни и ни напътства, когато имаме нужда от помощ. Системата на обучението е английска. Има много ясно посочени критерии за домашните ни работи, които трябва да покрием. Изключително много се държи и на спазването на сроковете. Не е като в училище, където можехме да увъртаме до безкрай – в колежа извинения няма, имаш крайна дата и час за предаване на проекта и ако не я спазиш, следват санкции – можеш да я предадеш, но с възможност да получиш само най-ниската позитивна оценка (ако покриваш критериите). А оценките се взимат под внимание, ако искаш да завършиш степен бакалавър, защото има и вариант да получиш диплома след втората година.

-    Промениха ли се вижданията ти след една година, прекарана в нова страна?

-    Потапянето в една нова култура, общуването с други народи неминуемо те обогатява, прави те по-толерантен към различността. Научаваш се да сравняваш, виждаш как биха могли да изглеждат нещата в България. Ще ми се да се развиваме, без да си пречим, и да се научим как да се държим един с друг.   

Автор: Елеонора Георгиева, PlevenLIVE