Pleven Live

Георги Енчев, плевенчанин създал собствен бизнес по програма на ООН: Има малко информация за кандидатстването по проекти за малък частен бизнес

Георги Енчев е актьор в плевенския театър. Завършва ВИТИЗ Кръстьо Сарафов, а след това учи и в областта на киното и телевизията в Нов български университет. Седем години работи в местната телевизия "Плевен Спринт" и минава през всички етапи на монтажа, изготвянето и представянето на видео и телевизионния продукт. Уменията си и опита канализира в своя идея да създаде студио за видео монтаж. Случайността го среща с възможност да спечели средства по проект за създаване на свое студио и Жоро успява.

Как един актьор трябва да се приспособи и да премине през тежката и не лека задача да изготви, защити и реализира даден проект, през какви етапи се преминава, какъв е резултата и ефекта от спечелването на средствата за създаване на свой бизнес, това са основните теми на интервюто, което Жоро даде за PlevenLIVE.

Как научи за проекта?

От интернет. Съпругата ми има дейно участие. Тя го откри. Зад всяко нещо стои жена. Е така е и в моя случай. Тя искаше да направи нещо за допълнителни доходи и търсеше възможности. Попадна на този проект на програма "Джобс" към Министерство на икономиката, съвместно с Програмата за развитие на ООН. По места информацията се дава от бизнесцентровете, какъвто има и в Плевен.

Каква беше твоята идея, която искаше да реализираш чрез проекта?

Аз отдавна си работя върху намерението да създам високотехнологично студио за видеозаснемане. С това се занимавам и това мога да правя. "Проект 100", към програма "Джобс" е за създаване на конкурентноспособен малък и среден бизнес.  След като имам идеята си в главата, гледах условията за кандидатстване, разбрах какво мога да очаквам и какво не мога от проекта.  В проекта е видно можеш ли да се впишеш в параметрите му. Например стана ми ясно, че не се финансират области като образование, търговия, медицина, фармация, земеделие и пр.

Но като всеки обикновен човек изхождаш от там какво можеш да правиш и какво умееш?

Аз по моята идея започнах да работя още през 2007 г., когато теглих кредит за техника - първата хай дефинишън камера  в Плевен и софтуер си закупих.

А сега го видя като възможност да получиш по-сериозно финансиране.

Да, имах всичко основно за заснемане, но ми трябваха още шот микрофон, осветление, кран и допълнителни обективи. Гледах и си мечтаех за всичко това. Но без проекта щеше да стане много по-бавно, мъчително и трудно. Вече като видях, че в рамките на този проект е възможно да постигна, това което искам, се залових да участвам.

След като видя, че идеята ти се вписва и е възможно да бъде реализирана по проекта, как точно започна да изграждаш структурата му? Обърна се към консултанти или се справи сам?

В рамките на проекта имахме курс по бизнес планиране, което ме подготви. Но аз направих и нещо друго, влязох в интерент и исках да разбера дали в моята област -  "Медия" например  има и други успешни реализирани проекти в страната. Открих такива в Търговище и Шумен. Обадих се на един от бенефициентите и се консултирах с него. Става ли това нещо, случва ли се, да не би да има капани и подвеждане, това се интересувах. Като всеки българин бях мнителен в началото. Но човека ми каза, че всичко е чисто и е възможно да се защити проекта, като с това да се стартира малък бизнес. Той ми даде ценни наставления, към които се придържах непрекъснато в разработването на проекта.

Разкажи по-конкретно за стъпките, в които участва по реализирането на проекта.

Първо има отсяване при подаване на документите. В това отсяване се разглеждат идеите, по-точно коя от тях се вписва в условията на програмата. Моята беше за създаване на студио за видеопродукция. След това започнахме безплатен курс по бизнес планиране, в който бяхме обучени на тънкостите на проекта.  В него има една особеност - нашето собствено участие. Ние сме съфинансиращи проекта и идеята си. Нашето собствено участие е 20% от сумата, която ще ни бъде дадена. Освен това ние си покриваме ДДС за материалите и дейностите, които ще бъдат получени и извършени в рамките на проекта. Получават се някъде около 40% наше участие. 20% ДДС е  финансово участие, но другите 20% могат да бъдат в материални активи, както е в моя случай.

На колко общо възлезе проекта?

45 000 лв. е общата стойност за две години. Но максималната помощ, която получих  е 20 000 лв. В двегодишната рамка на проекта това ДДС трябва хем да го прибавяш, хем да го изваждаш. Да ти е приход, хем да ти е разход. От тук дойде сложността на писането на проекта и се консултирах със счетоводители, които направо вдигнаха ръце.

Сам ли се справи в крайна сметка?

За мое голямо учудване се справих сам като писане, подготвяне на проекта. Консултациите бяха от координаторите в Плевен към Бизнес центъра. Няколко пъти ми връщаха проекта за грешки и за коригиране. Има си формуляр, готов, който е около 25 страници. Освен това формулярът се попълва и на електронен носител. Трябва да го представиш в три екземпляра.

Какви са особеностите на самия проект? Какво изисква той от теб да свършиш като работа?

Ами например в рамките на проекта трябва да откриеш фирма. Аз имах такава, трябваше да я закрия и да открия нова. За нещата, които се купуват на стойност над 1 000 лв. трябва да представиш три конкурентни оферти на доставчици, проформа фактури и пр. Това е след като ти одобрят проекта обаче. Забравих да кажа нещо важно, че след бизнескурса имаш изпит и ако го издържиш ти дават електронния носител с формулярите. Пишеш проекта и подготвяш образеца, готов и одобрен от координаторите, а след това всичко като документи заминава за София. И след това се представя класирането и одобрените. От 116 проекта в Плевен само пет бяха одобрени.

Как се почувства след като разбра, че твоята идея е одобрена и ще бъде финансирана?

Ами не вярвах. В първия момент ми се стори невероятно да ми се случи такова нещо. Зарадвах се много. Но, след това ме обзе лека тревога, че трудното започва тепърва.

Какво предстои?

Предстои в рамките на тези две години да се прави мониторинг, който не е само контролиращ, а и да ти даде насоки, да ти помогне в развитието на бизнеса ти. Но прекия контрол следи за това дали средствата са използвани по предназначение или не. Вече имам офис в центъра на Плевен, имам студиото, техниката и работя. Помощта на ООН е безвъзмездна, след двете години техниката остава за мен. Две години е срока, в който една фирма си стъпва на краката и започва да реализира дейност и печалба.

За 20 000 лева какво получи, т.е. какво си набави?

Ултра модерен компютър за видеообработка на заснети материали, монитор за изображението, кран, осветление. Особено полезен е така наречения стеди кам. Това е вид статив за камера, който се слага на кръста и се прикрепя с жилетка и така си много по-подвижен и мобилен при заснемане на материала. Тръскането, вибрациите от придвижването не вредят на процеса на заснемане на материала именно заради модерния статив. Доста софтуер набавих, допълнителна снимачна техника също, микрофони и др.

Има ли пазар в Плевен за твоята дейност в момента?

Ами клиенти са ми вече хора, които имат нужда от заснемане на клип или от видеизображения. Обработвам кадри от тържества, самият аз снимам също. Клиентите са както корпоративни, така и частни лица, които искат да филмират нещо. Всичко това може да се заснеме и с обикновена камера, но техниката, която притежавам придава на продукта по-голяма художествена стойност и качество.

След като измина целия път от идеята, през подготвянето и защитаването й, до одобряването на проекта можеш ли да кажеш има ли нещо, което трябва да се подобри, за да бъдат улеснени бенефициентите?

Не знам защо, но според мен е малко информацията за тези проекти. Проектите са постижими, те са такива каквито са. Има неща, с които трябва да се съобразяваш и толкова. Решаваш дали може да се включиш в този проект или не. Но каквито и да са те, липсва информацията за тях. Трябва да тръгнеш, да се ровиш целенасочено. Ако откриеш нещо, то е неясно формулирано. За този проект на ООН, който спечелих, нещата като че ли бяха по-ясни. При европейските програми обаче има неяснота. Има разлика.

Каква е тя?

Проектите на ООН имат три предимства според мен. Първо - те са много по-ясни и достъпни. Второ - оперират с парите напред. Ако ти е одобрен проекта, те ти дават парите, а ти купуваш. При европейските е обратно - одобряват те, ти вадиш пари от собствения си джоб, а след това ти ги възвръщат. Трето - проектите на ООН са по-гъвкави. Какво имам предвид. Ако някой от параметрите по проекта се променят, заложени в първоначалния му вариант то може да има коригиране. Например в моя случай - ако се появи нова техника, или пък излезе нов модел, или пък си намеря продукта на по-евтина цена този проект позволява да замениш техниката, но само в рамките на срока - двете години. След това всичко си остава за теб и се справяш с техниката, която имаш.

Един важен въпрос според мен. Обикновено в обществото се говори за случаи на корупция при изготвянето на проекти, за пречки от страна на държавни чиновници или пък институции, които по някакъв начин са свързани с реализирането на проекта ти и през които трябва да минеш. Ти имаше ли трудности от такъв характер?

Не. При регистрирането на фирмата се чакаше, но това е необходимо зло. Работех повече с Бизнес центъра и с координаторите и след това проекта беше изпратен в София. Важното е да се знае обаче, че по проекта се изисква всичко да е изрядно, да е описано като документация, за да се избегне присвояване на средства. Това ми харесва, че подобен род проекти те учат и на дисциплина, и на коректност.

Имаш ли съвет към хората, които искат да кандидатстват, но нямат смелост да го направят?

Единственият ми съвет е да не се отказват предварително. Трябва да търсят информация на всяка цена, да питат и да се интересуват, да се учат в движение. От там нататък им пожелавам късмет и да вярват, че могат да постигнат и да реализират идеята си.

Автор: PlevenLIVE