Pleven Live

Снимка: личен архив

Таня Николова, управител на "Музей на виното" в Плевен: Трябва да заложим на традициите ни във винопроизводството

Таня Николова е дипломиран специалист по История и География на България от Великотърновския университет. Благодарение на програма Еразъм, заминава за Белгия, където записва Психология, като специализира "Аутизъм". Пътешественик из Европа, обикаля Англия, Шотландия, Швейцария. Връзката с родния й Плевен и  Долна Митрополия не е прекъсната и след един от поредните си кратки престои остава за дълго. Причината - избрана е чрез интервю за управител на открития през 2008 г. "Музей на виното" в парк Кайлъка в Плевен.
 

Къде се пресичат толкова разностранни интереси с виното?

Израснала съм заобиколена от магията на виното, защото съм наследница на винарска фамилия. Родът ни разполага с гроздови насаждения и темата вино винаги е присъствала в разговорите с баща ми и неговите братя, както и с дядовците ми. Работила съм като Student manager в Шотландия и може би това натежа в избора на  г-н Пламен Петков (собственика на лозарски масиви в Плевен, на фирма "Синхрон инвест" и създател на "Музей на виното", бел.ред.) да ме назначи за управител на Музея.

А също си и сомелиер?

Да, придобитите ми сомелиерски познания са след курс в самия „Музей на виното”. Не спирам да се уча, тъй като виното е всеобхватна наука. Михаил Марковски (вицепрезидент на Българската асоциация на сомелиерите), ми беше преподавател и от него научих много...наистина много. Лектори ми бяха също технолози и агрономи, което ми даде една стабилна основа за надграждане.

Какъв тип хора посещават "Музея на виното"? Сега можеш ли да направиш профил на посетителя, след като две години работиш в културния институт?

Образът на нашите гости е многолик, но това което забелязвам  е, че българинът е предубеден. Той влиза с идеята, че няма какво ново да научи за виното. Искрено се радвам, когато същият този предубеден гост на Музеят си тръгва щастлив с кашон вина и се връща след време отново - това е удовлетворението ми, че е свършена добра работа. Моят личен успех. 

Тук вече подхвана темата затова как се управлява един такъв проект, с идеята да успее в среда, в която не е много благоприятна за музеите - липса на средства, липса на интерес от страна на българина. Ето ти каза, предубеден, мнителен, пресметлив и прочие. А и мястото на музея е доста отдалечено от центъра на Плевен. Как се справяте с популяризирането на музея?

Направихме много силна кампания с туроператорите на национално и международно ниво. Участвахме съвместно с Община Плевен в „Туристическа ваканция” в София, където имаше туроператори от цял свят. Много съм благодарна за подкрепата, която ни оказва „Общински туристически информационен център”- гр. Плевен. Благодарение на множеството ни подобни участие сега се радваме на интерес от страна на чуждестранни групи. Сериозният поток от туристи към Музея е от организираните посещения на туроператорски агенции, докато случайните посетители са по-малък процент.

Какво можем да научим в "Музея на виното"?

В „Музея на виното” можем да се научим на отношение към виното, защото виното е магия. Тук обясняваме как да градираме очакванията си към виното при прочит на етикета,  кой термин какво означава и каква е ролята на бъчвата във винификацията. Разхождаме посетителите ни през история на виното от античност до наше време. Запознаваме публиката си с любопитни факти от нашата и от световната винена култура.

Сега в новите супермаркети има много видове вина, объркващо е. Откъде трябва да тръгнем при избора на вино?

От ястието. То определя каква ще е бутилката вино. Има храни-убийци на виното,  чиито вкусови характеристики не позволяват на дионисиевата напитка да покаже красотата си - това са доматите например, маслините, аспержите - и въпреки това има изключения. Домати поръсени с моцарела, могат да се комбинират чудесно с елегантността на "Совиньон Блан".

Или ако доматите са в паста, спагети?

В подходящата комбинация на сорт вино и натовареността на соса за пастата,  да. 

А каква е ролята на обикновения плевенчанин, извън туроператорските групи? Той популяризира ли музея, идва ли, посещава ли го често? Имам предвид както зрели хора, така и ученици.

Имаме няколко местни типа посетители. Първите са горди с музея и си водят гостите при нас. Те са най-многобройни и са едни от любимите ми посетители. Плевенчанинът, който е горд, че в неговия град има такъв музей и трябва да го покаже на другите. Следващият тип плевенчани - предубедени,  но достатъчно смели, за да влязат, давайки ни шанс да ги влюбим във виното.  Този втори тип са ми най-голямото професионално предизвикателство. Има и един тип плевенчани, които стигат до вратата и казват - ама това не е ресторант, това е музей и си тръгват.

Много хора около мен в началото смятаха, а и слуха се запази, че влизането в музея е скъпо удоволствие?

Таксата е 4 лева за посещение в музея без беседа. Самият продукт "Музей на виното" е много широкоспектърен и е различен от обичайното предлагане в музейното дело. Такса посещение включва разходка и правенето на снимки в музея. Не знам в кой музей или друг туристически обект е безплатно заснемането с фотоапарат и камера. При нас в края на разходката се пуска кратък филм за музея и града, след което могат да закупят виното. Възможно е също да се разходят без беседа, но с чаша вино в ръка. Що се отнася до беседата - 6 лева на човек с намаление за деца. Малката дегустация е 10 лева. В нея влиза опитването на бели и червени вина, знания за това как се държи чаша с вино, при каква температура виното ще прояви специфичните си нотки в аромат и послевкус. Коя е най-подходящата храна за опитвания сорт и прочие. Голямата дегустация, която е с повече на брой вина е 14 лева на човек. Дегустацията е един мини сомелиерски курс в своята същност. Има и услуга - наемане на музея, подходяща за конферентен туризъм с кетъринг например, също и сватбени тържества – тук се проявява многоспектърния характер на концепцията ни.

Може ли посетител да си вземе бутилка от стелажите, да си я отвори и да я опита?

Може да си я заплати и да опита избраното от него вино. Вината за регламентираната дегустация обаче са от винарната на "Шато Кайлъка" и са предварително подготвени . Червените вина са отворени да дишат поне няколко часа преди да се сервират, за да им се отворят ароматите, а белите са охладени.  Ако някой иска да опита произволно избрано вино , аз отварям закупената от него бутилка и му провеждам дегустация.

А коя е най-старата бутилка вино, която музея притежава?

Най-старата ни бутилка е "Гъмза" от 1908 г. 101-годишно вино. Всъщност вече направи 102 години.

Ако се отвори сега, може ли да се пие, толкова ли ще е вкусно?

Любимият ми въпрос. Виното се ражда, след определено време достига зрялост, а после започва бавно да се уморява, като всеки жив организъм. Периодът на зреене е строго специфичен за всеки сорт. Някои вина достигат зрялост на 3 месеца, а на други са им нужни десетки години, за да покажат истинския си потенциал. С годините след своя пик виното бавно се уморява, бистрия му червен цвят ще развие керемиден оттенък, утайката все повече ще се увеличава в напитката, танините ще умират. Вината, на 70-80  години, представляват интерес предимно за колекционери, хора, които купуват и не си отварят виното. За сомелиери и ценители, тъй  като за нас винаги е било интересно какво е младо, зряло и отлежало вино, какво е запазило и какво е загубило през годините. И за още един тип хора - платежоспособни  и любопитни хора.

И интересното е след отварянето на тапата?

Когато знаеш какво да очакваш е интересно. Липсата на подготовка е липса на уважение към виното. Това е напитка с характер, тя е повод за коментар, ще се отвори по интересен начин, ще се декантира по-специфично и изисква подготовка както от сомелиера, така и от отпиващия. Отлежалото вино е изискващо откъм  атмосфера, емоция и култура.

С колко и какви вина разполага "Музея на виното"?

С над 12 хиляди бутилки вина от цяла България. В колекцията ни има и отлежали вина от соцвремето до 102 годишна бутилка. Ние сме показали малка част от енотеката ни, поради съображения за сигурност- да не бъде счупена по невнимание някоя бутилка от посетител. По-голямата част от вината се съхраняват в складовите помещения на пещерата.

Коя е най-хубавата оценка, която сте получавали от посетители? Знам, че идват в музея доста руски групи, а те са прославени пиячи.

Има посетители на музея, които ми изпращат благодарствени мейли след посещения. Други ми носят цветя и подаръци. А има и много,  които вече са ми приятели и когато един професионален контакт израсне в приятелство, това е най-хубавата оценка за мен. Посетителите опитват вината на високия клас на "Шато Кайлъка" и всеки си открива своето вино. Руснаците много харесват Шардоне, от серия "Мизия". Немците страшно много харесват сорта Ризлинг от серия "Мизия". Испанците се откриват предимно в серия "Вила Рустика", която е комбинация от "Каберне" и "Мерло" или „Шардоне”и „Совиньон Блан”. Французите са впечатлени от нашия "Траминер" и най-много от "Каберне" в комбинация с "Мавруд". Мавруд-а е типично нашенски сорт, един от най-старите сортове в света, той е уникален, расте само в България, в Тракийска низина, никъде по света го няма. Няма го. Всяка националност си има вкусове. Всеки пол дори и всяка възраст се проектира в различно вино и един ден ще напиша дисертация на тази тема.

Кажи нещо повече за тази принадлежност пол - вино?

Дамите се откриват в бели и по-елегантни червени вина, какъвто е сорта „Пино Ноар”, от любимите ми вина на серия Мизия. Младите жени рядко се откриват в танинови сортове като „Мавруд” или „Каберне”, за разлика от господата. Забелязала съм, че по-зрелите и изградени личности се проектират в по-комплексни вина, предимно червени.

Като мениджър на този културен продукт, мислиш ли за други стратегии за привличане на още туристи? Какво е за теб добрата туристическа дестинация? Общината помага ли в този, да го наречем "лов на туристи"?

Не бих искала да приема, че проекта е завършен, проекта "Музей на виното" е млад. За мен тепърва предстои да демонстрира потенциала си. А що се отнася до Плевен, това е прескочена спирка в туристическата дестинация. В момента, в който поех музея  изпитах абсолютната трудност, защото туроператорите ми казаха - "вие нямате море или планина, с какво ще ни спечелите?". В чужбина е различно. В Гърция например има камък, на който се предполага, че се е подпрял Орфей и той е абсолютен туристически хит. Там всеки грък отива да чуе легендата и да се почувства горд. Като говорим за дестинации, една от най-разочароващите за мен беше  езерото Лох Нес. Пътувах около пет часа, за да стигна до там и видях едно езеро и нищо друго. Но начина, по който Лох Нес е менажиран, популяризиран, една легенда се превръща в маркетингов ход за привличане на туристи, от които се печели и се развива дейност, а местното население също печели от това. Точно това ни липсва тук. Около езерото цари очакване за среща с чудовището, а там дори нямаше екскурзовод. Нито храната, нито обслужването бяха на ниво, но тълпите са огромни и до днес, благодарение на научно-популярните филми за Лох Нес. Ето така се продава успешно на туристическият пазар.

В този ред на мисли, какво искаш да се промени тук, по отношение на "Музея на виното", в туристическия бранш въобще у нас?

Искам по-сериозна реклама на родния продукт, от страна на държавата. Две са опорните точки, на които трябва да стъпи туристическия бранш - богатата ни история и  ефективната реклама пред самите българи и пред света.

А легловата база и добрите хотели има ли ги в Плевен според теб?

Да, напълно достатъчни са за Плевен и имат качествено обслужване. Работим с всички хотели в града, най-вече тези в парк "Кайлъка".  Не знам какво се очаква, но мисля, че имаме едни прекрасни хотели. Въпросът по-скоро е за пренасочване на туристическия поток от обичайните туристически дестинации в страната към Плевен.  Пак казвам, трябва много сериозна и ефективна реклама на Плевен като туристическа дестинация.

Рекламата на "Музея на виното" работеща ли е, привлича ли туристи?

Рекламираме в телевизия, списания и интернет. Участваме в туристически форуми, винарии и други подобни формати. В България нищо сякаш не се случва бързо, всичко е различно у нас от това, което се случва в Европа, нещата просто стават бавно. Но има сериозно поле за действие, което е хубавото около "Музея на виното". Той е концепция за един европейски проект и по този начин не излизам от Европа. В един бъдещ план предвиждаме разширение на проекта - хората да изкарват половин ден, свързан с виното. Това ще е посещение на лозовите масиви, подробно запознаване с технологията на производство и прочие.

Възможно ли е именно чрез подобни музеи да наложим родното вино на европейския пазар?

Да и това е верният път според мен, но трябва да се акцентира на традициите ни във винопроизводството наследство от траките. Един от най-уникалните сортове в света вирее при нас и никъде другаде. Четох, че Саркози пие един от най-старите сортове в света и това е българския мавруд, споменавайки че Карла Бруни го е научила. Ето на това трябва да се разчита, на уникалните български сортове, на древна история, последователност и традиция. Ние имаме тази история, тук говорим не за нещо повърхностно, а за един тежък културен пласт, благодарение на траките, що се отнася до виното. Тракийското вино трябва да се рекламира първо пред самия българин, който отново трябва да изгради самочувствие, че принадлежи на тези земи и зад него стои хилядолетна история, а след това и пред европейските нации, а и останалия свят. Когато българин говори с французин по отношение на виното, той спокойно може да си държи брадичката наравно с него. Един французин се е сетил през 17 - 18 век да прави Бордо бленд, смес между Мерло и Каберне. А тракийците го правят от 12 в. пр. Хр. Повод за това твърдение и сведение е съдът от Панагюрското съкровище, който носи информацията, че са смесвани три различни сорта вино. Тези неща българина не ги знае и много често не желае да узнае това.

Учениците от Лозаро-винарския техникум в Плевен не проявяват ли интерес, заедно с Лозаро-винарския институт - това е доста добра база?

Проявяват, разбира се. Интересно е, че родителите на ученици от Лозаро-винарския техникум ги водят в музея и им казват, че тук може да работят един ден, ако проявяват воля в учението. Лозаро-винарския институт е абсолютен повод за гордост на всички българи и не случайно бива многократно споменаван от лектора в музея. Не сме конкуренти, а напротив ние сме партньори в една обща кауза- виното.

Автор: PlevenLIVE