Pleven Live

Снимка: личен архив

Алек Стоименов, радиоводещ в Зи Рок: Няма професия като радиоводещ, трябва да търсиш и да знаеш

Алек Стоименов е на 30 години. Водещ е на предаването за спорт "Тъндърт спорт" на радио Зи Рок. Алек е интересна личност - възпитаник на Националната гимназия за древни езици, работил е като асистент продукция към италианска компания за филми. Киното и историята за кино е неговата страст, заедно с бритпопа, световната рок музика въобще, английския футбол и "Ливърпул", качествената бира, и прочие. След кратка кариера в областта на логистиката и търговията с фаянс, в момента е щастлив безработен безделник в очакване на нов постоянен контракт. Но така пък има повече време за любимото си радио и предаването, което води заедно с колегата си Стефан Хранов.

Алек, как от участник във форума на Зи Рок стана водещ в радиото? Това е интересна история и наподобява малко вълшебна случка за сбъднато желание.

Това е наистина нещо като сбъднато желание и мечта, защото аз много пъти  съм казвал, че да се занимавам с радио и радиоводенето е моя мечта. Това желание в мен се породи от филма с Ерик Богосян "Радио Шоу" на Оливър Стоун. Когато го гледах си казах, че това е едно от нещата, с които искам да се занимавам един ден. А как точно се случи всичко - на един рожден ден на радиото Спас Шурулинков, програмния директор на радиото, ме попита дали бих искал да се пробвам, защото вече пък Краси Москов се беше поизморил от воденето в толкова предавания, и "Хай джак шоу" и "Часът на различния избор", а и "Тъндър Спорт" - множко му идваха.

Как се чувстваше първия ден, когато седна зад микрофона?

Първият ден беше с титулярните водещи. Направихме пробно участие. Краси и Стефан ми дадоха няколко листчета. Казаха ми за нещата да седиш на нормално разстояние от микрофона, за да се чувстваш добре, да не се запъваш и други такива. Всеки, който слуша радио знае, че дупката в ефира е много грозно нещо, тишината е наистина смущаваща и неприятна. Всъщност това ми казаха старите кучета, че дори и глупост да изръсиш трябва да се говори, за да няма тишина. Оказа се, че се справям добре и така вече две години.

Алек, а трудно ли е да се говори за спорт и да се води спортно предаване? Ние, слушателите, смятаме, че да се съобщават цифри и резултати е лесно.

Понякога от доста обилната спортна седмица е по-турдно да намерим баланса в това да не говорим много, а пък има доста събития. Искаме да отсеем най-важното и да бъде обхванато и в същото време целта е да има музика, защото това е същността на радиото, а същевременно си има други форматни радиа, които правят по-задълбочено вникване в спорта у нас и чужбина. Това, което не правим ние е живите включвания, участия на гости и тем подобни. Хората в тази част на деня, в неделя, когато е нашето предаване си стоят вкъщи и обикновено обичат да ни слушат, ей така за информация.

Питате ли се за това кога се излъчва предаването, в замивисомст от деня, какво би харесал слушателя, какво би го привлякло и т.н., за да е рейтингово предаването? Тънка работа е да разгадаеш желанието на слушателя и да го задържиш в ефир, според мен.

Горе-долу познаваме нашите слушатели и имаме представа кой ни слуша и какво му харесва. Това става най-вече чрез форума, който е неделима важна част от радиото, за да имаме обратна връзка към нас. Най хард феновете на предаването слушат абсолютно всичко. Доста хора пишат пък, че не обичат спорт, но слушат музиката в нашето предаване, защото тя е подбрана за спортните фенове. По-бързи и енергични парчета пускаме и това ни радва, а и слушателите са доволни.

Това ми беше и един от въпросите. Дали музиката е съобразена с характера на предаването?

Съобразена е разбира се. Например, когато си пътуваш в неделя с колата, а това в този ден често се случва, хората се прибират от някъде пускаме парчетата, които те грабват за гърлото, бързи, енергични, ритмични. Разбира се това не искаме да води до увеличаване на скоростта, предупреждаваме винаги хората да карат внимателно.

Кой поръчва музиката? Ти и Стефан ли?

А, не. Това още не ни е предоставено като възможност. Спас Шурулинков е човекът, който се грижи за цялостния музикален облик на радиото.

Добре, но ако имаш възможност с коя група, песен или стил би охарактеризирал да речем любимото си английско първенство по футбол? Питал съм този въпрос във форума, но сега имам възможност да го задам и на теб лично.

За Англия със сигурност ще върви нещо от новите модерни брит банди, които всяка година не престават да ни предлагат нови и много качествени неща. Обратно, от Щатите има една банда Блек Кроуз, чиято песен "Ремъди", беше дълго време музикална шапка на предаването за Премиършип. Едни Джет, биха паснали добре на тема за футбола от острова, едни Уайт Страйпс също - бързи и енергични неща, вълнуващи като самия английски футбол.

На Острова сякаш музика и футбол вървят неразделно. Доста от музикантите са заклети привърженици на местни клубове. Самите те излизат на концерти понякога с екипите на отборите, на които симпатизират или пък участват в благотворителни футболни срещи.

Така събират несъмнено и първите си фенове. Ето едни Кайзер Чийвс, винаги събират много свои фенове на стадиона на Лийдс - "Елан Роуд", когато изнасят концерт там. А иначе е известна подкрепата на братята Галахър от Уейзис за техния "Манчестър Сити", петорката от Деф Лепард са върли фенове на родния Шефилд. Самият Род Стюърт е бил футболист пък, момчетата от Айрън Мейдън и басиста им Стив Харис е юноша на Уест Хям, който често свири с екипа на момчета, предвождани от Дзола в момента. Да не забравим и пънкарят цигулар Найджъл Кенеди, привърженик на Астън Вила. В България пък най-големия футболен фен и едва ли не познавач на английски футбол е Наско Русков, фронтмена на Бейби Фейс Клан е болен фен на Арсенал.

Като спомена Лийдс и се сетих за един негов виден представител Лий Бойър и ми домъчня някак си за този легендарен отбор, от времето и на Гордън Страхън, който вече в третия ешалон на английската лига.

О, да, Бойър е култов играч и култов бияч. Очаквам дори някоя нова брит група да се кръсти Лий Бойър.

Ще е страхотно. Много ще й отива. Да се върнем пак на твоята работа. Уютно ли ти е в студиото, приятно ли ти е от това, което вършиш? Имаш ли притеснение за нещо?

Приятно е наистина и се чувствам отпуснато и естествено, на място, което предразполага. Първо защото сме само двамата със Стефан. По принцип така са направени нещата, че всеки да си върши работата без притеснение и да безпокои другите. Бил съм в Националното радио и там е доста по-смущаващо. Хора вървят насам натам, редактори, монтажисти, тонрежисьори, абе лудница. Един нов човек би се смутил доста. А в Зи Рок всеки си има място където на спокойствие да си свърши нещата. 

Чувстваш ли се новобранец и заек в радиото?

Ами чувствам се така, защото в Зи Рок има легенди така да се каже от радиоефира. Имат изграден стил, чар, отношение към работата си. Разпознаваеми са и вече имат свои почитатели и фенове. Във форума могат да се откроят феновете на Буги и неговите лафове, влюбените в Елена Розберг, пристрастените към предаванията на Краси Москов и пр.

Интересното е, че Гурко е вокал на Анимационерите и не е бил водещ преди това, или поне аз не знам да е бил. Радиото, като че ли проявява смелост и кани непрофесионалисти, но хора с въздействие в своята сфера, а и така става доста оригинално по този начин.

Мисля, че се търси някакъв баланс. Няма професия като радиоводещ, няма къде да отидеш и да го научиш това. Разчита се на това да имаш музикални търсения и знания. Също вече мога да кажа, че се обръща внимание и на приятния глас.

Е, да. Винаги съм смятал, че гласа на Елена Розберг е нещо повече от приятен, той е терапевтичен! Тя трансформира всичко отрицателно, напрежение и гняв в теб само с гласа си.

Да и затова нейното предаване "Голият обяд" е в един часови пояс, когато хората са си изпили кафето и са се настроили да работят под въздействието на Елена Розберг.

Алек, да те върна отново на радиоводещия. Казваш, че това не се учи, но успя ли слушайки себе си, твоите колеги, а и другите радиа да си изградиш критерий за това какъв трябва да бъде добрия радиоводещ? Смея да твърдя, че в родния радиоефир сме се наслушали на какви ли не фрапиращи случаи на грешен правоговор и липса на езикова култура.

Да. Ще ти кажа нещо много странно като ситуация с нашето предаване "Тъндър спорт", защото за него мога да говоря най-добре. Мисля си, че ние нямаме толкова голяма популярност със Стефан затова, защото нашето спортно шоу е прекалено интелектуално в сравнение с другите специализирани спортни радио емисии. Там се разчита на първичното, на слизане на нивото на футболисти, на фенове. Не че трябва да се гледа отгоре и с някакъв дидактичен тон да се сочи с пръст. Но за мен преди всичко спортът е и култура и така, че не е нормално да се слиза ниско. Говоря като изказ най-вече и словесна еквилибиристика. Ние сме решили нещата с две рубрики за словесни секири и мъдрости и се случва да се споменат нецензурни неща, но всичко е с усмивка от дистанцията на иронията и т.н. И аз понеже подбирам от английски сайтове реплики на футболни треньори и играчи от Албиона, един Хари Реднап винаги прави страхотни изказвания например, та там хората дори и да искат да бъдат арогантни и цинични го правят с някакъв стил.

А нямате ли все пак писма от фенове, които са искали да бъдете малко по-първични, да използвам твоя термин?

Не, явно нашите слушатели са доволни на статуквото, така да се каже. Наскоро имах възможностда слушам често радио, а и аз самият си налагам да си сверявам часовника като слушам други предавания, от известно време нямах телевизия и се чувствах много добре, сега имам и не се чувствам толкова добре, но слушах в събота "Спорт и музика" по Хоризонт и "Гонг" и там много си позволяват наистина и за мен е прекалено понякога. Коментари без всякаква редакция, дори и вътрешна такава. Не е много хубаво.

Какво предаване би водил освен спорт, ако ти се отдаде възможност в Зи Рок?

Предаване за кино. Страст ми е и смятам, че мога да разпаля доста хора за този вид изкуство. Обсъждали сме възможността със Спас Шурулинков, но засега всичко остава в сферите на идеите. Ако трябва нещата да се случат, ще се случат. Важното е, че аз съм готов, имам познанията и хъса да говоря за кино, нови и стари филми с часове.

Алек, защо според теб Зи Рок  се превърна в едно от най-слушаните радиа в България и оцелява трета година, въпреки специфичния си и профилиран облик? Има толкова много  радиа с ретро музика и рок радия също.

Моето обяснение е в  невероятния баланс, който съществува в радиото по отношение на стиловете музика. Слушайки другите рок радиа разбирам, че те нямат разнообразието и всеобхватността, която предлага Зи Рок. В радиото има за всеки по нещо. Там можеш да чуеш, както най-бруталния индъстриъл, така й най-красивия артрок, понякога соул, най-старите майстори на блуса. Понякога звучат толкова скъпи за мен песни, че съм седял на клавиатурата във форума и ми се е искало да напиша някакви едва ли не оди. Усещаш понякога как водещите мислят заедно с теб. Чуваш някоя песен, пусната в невероятен момент, която извиква в теб скъпи спомени от минали години.

Може би е така защото водещите не изтриват фенското в себе си?

Това е много важно разбира се. Познавам ги и те всички много обичат музиката и това си личи по предаванията им.

Рутината обаче не прощава, повтаряемостта и като всяка медия, и Зи Рок е застрашена от това. Какво се прави, за да се разбие рутината и да се предлагат нови неща? Необходимо ли е това сега според теб?

Аз дойдох в момента в Зи Рок, когато нещата бяха утвърдени, проверени и наложени вече, като програма, предавания, звучене. Много е деликатен момента с предлагането на нещо ново на почитателите ти. Ето, ще ти дам един пример с новия изглед на форума на Зи Рок. Доста от форумците, които пишат от самото начало не се съгласиха с новия облик. Трудно свикнаха и си се оплакваха, въпреки че е доста по-приятен като изглед. Новите неща са трудно възприемчиви, но пък и не са непременно отричани. В нашето радио новото ще идва незабелязано, гъвкаво и навреме, когато е необходимо според мен.

Така е. Никой не иска Ролинг Стоунс да се променят и да свирят джаз да речем, въпреки че несъмнено ще го направят, ако поискат.

Със сигурност, но и обратното е валидно. Иги Поп пя на джаз фестивал във Франция и никой не му се разсърди, но той може да прави каквото си поиска. Но от друга страна АС - DС свирят една и съща песен от двайсет години и никой не иска нищо ново като звучене от тях, а само така добре познатия твърд риф и ритъм.

Ще ги чуем през май и нека това да си пожелаем в края на нашия разговор - една страхотна музикална година.

Да пожелавам го на всички свързани със Зи Рок и всички фенове въобще. Нека бъде рок!!!

Автор: PlevenLIVE