Pleven Live

Снимка: личен архив

Даринка Блажева, майка на годината в Плевен, заченала ин витро: Не преставайте да опитвате

Даринка Блажева работи като детска учителка в VI-та детска градина "Чучулига" в Плевен. Десет години се бори със семейни средства, собствена търпимост и воля да получи най-големия дар за една жена - деца. В последния си опит в клиниката по продуктивна медицина в Плевен, се доверява на д-р Алкан Емин и се получава. През февруари месец тази година татко Милен научава новината, че Дари е родила три прекрасни дечица Милен, Вяра и Дара. През март месец Община Плевен връчи еднократна помощ от 2 000 лв. на щастливото семейство. Допълнително многодетните родители получават и пропуск за всички общински паркинги на територията на града, което е голямо облекчение за тях, признава Дарина. Преди няколко дни, при раздаване наградите на медицинския Ин витро център Даринка получи и приза "Майка на годината".

Дарина, здравей. Е, какво е да си майка на годината в Плевен?

Развълнувана съм разбира се и за мен е чест. Много благодаря за признанието от страна на лекарите от клиниката в Плевен. Те са вече мои приятели след като заедно изживяхме очакването на децата, тревогите и радостта от успешната манипулация. Лекарският екип в нашата клиника върши чудеса, а акушер-гинеколога д-р Алкан Емин върши прекрасно работата си и вече е зарадвал не едно и две семейства. 

Как са малчуганите сега, растат ли здрави и щастливи?

Вече са на 9 месеца и тръгнаха из цялата къща. Кой прохожда, кой с помоща на проходилка - паяк, кой с наша помощ. Весело е при нас. И се радвам, че са спокойни и не плачат. Психологът на клиниката ми каза по време на бременността да бъда спокойна, като така ще предам това настроение и поведение на децата си и то така излезе. Всички се хранят добре, спят много, играят. И още нещо, проявяват невероятна толерантност към моето положение.

Проявяват ли собствени черти вече - характер, различават ли се по нещо в поведението си?

О, да. Всички са различни. Милен все още не ходи, не се осмелява. Вяра, обаче е най-упорита и се опитва да прави сама крачки и да се изправя. Почти ходи вече. Дара пък не слиза от паяка. Чертите им се оформиха, всеки е различен.

Дарина, кое е по-трудно, ако можеш да прецениш от дистанцията на времето - износването на три бебета или отглеждането?

Първо си казваш, че е трудно изкуственото зачеване, след това трудностите при износването, което е неминуемо. То едно бебе ти тежи, а камо ли три. Тогава исках единствено едно щастливо и безпроблемно раждане и след това, лесно. Но трудното тепърва предстои вече след като децата са на бял свят. Добре, че има кой да помага - баби, каки, лели, съпругът ми Милен.

Дари, защо роди в София, а не в Плевен?

Ами тризнаци най-много се износват до 34 седмица, по нататък е опасно. В София в Майчин дом работят най-добрите неонатолози и имат най-добрата среда и клиника за недоизносени бебчета. Нямах избор, нямаше две мнения, направо там трябваше да се отиде, за да може всичко да е наред. Но там признаха, че в Плевен условията за раждане са добри. Затова си пожелавам да станат още по-добри и да имаме и тук в града най-добрите кувьози и неонатологични отделения в страната.

Дай боже! Дарина, разкажи ни какво представлява едно ваше ежедневие в момента?

О, разнообразно е. Ставане и храна в 6 ч. След това подремваме до 9 ч. Като се събудят правим тоалет, хапваме. Почва играта с бънджито, паяка, и други занимания. Към 11 отново лягат, а следобяд пак хапваме. От 16 до 18 спинкат отново и пак игра до вечерта. Лягането става към 21.30 ч. Сега като е студено времето си стоим повече време вкъщи. При топло и подходящо време излизаме с колата, товарим количката за тризнаци, спираме на някой от паркингите и се разхождаме в централната градска част.

Имаш ли проблеми с дрехите, храната, памперсите?

Много съм благодарна на всички мои приятелки и семейства, които също имат деца, по - големи от нашите и ми дават дрешки. Храната и памперсите си ги купуваме. Радостната новина е, че спряхме с кашичките и вече преминахме на храна от Млечна кухня.

Дари, предполагам, че следиш всичко свързано с проблемите на майките и семайствата, които не могат да имат деца. Какво ти е мнението за държавната помощ, която се оказва в момента, за новите условия и клиники, които помагат на родителите, които не могат да имат деца?

Радвам се за предоставения шанс, аз нямах такъв. Много се радвам. Това че, държавата плаща до три опитат за ин витро зачеване е много добре. Това, което трябва да се подобри е отношението към пациентите и към проблема. Много е важно да попаднеш на екип, на лекари. Аз бях приета като част от екипа, а не като човек  с проблеми. Обясняваше ми се всичко, присъствах на всичко, почти на всяка процедура. Толкова приятелско отношение не съм виждала и това е гарант за спокойствието ми и за успешното протичане на манипулацията. Психологът към плевенската клиника за ин витро зачеване също свърши много работа. Той присъстваше в София преди раждането дори. На други места,на които съм била някак си специалистите по-общо гледат на теб, като част от общата картинка в страната, а не трябва да е така. Необходим е специален индивидуален подход към всяка бъдеща майка. Затова казвам и повтарям на други твърдението, че човек не губи нищо, а само се отказва да опитва. А не трябва, непрекъснато трябва да се опитва и да вярваме, че ще успеем.

Автор: PlevenLIVE