Pleven Live

Снимка: PlevenLIVE

Детелин Далаклиев: Държавата не отдава дължимото на един световен шампион

Плевенчанинът Детелин Далаклиев стана световен шампион от боксовия турнир в Рим тази година и с това нещата за него значително се промениха. Заобиколен от огромно внимание у нас, Дидо, както го наричат близките му, е в блясъка на прожекторите ежедневно. Дори когато говорим и правим интервюто му се обаждат, за да го поканят за поредното събитие. Боксьорът участва в две престижни класации, "Мъж на годината" на Дарик Радио и "Личност на годината в Плевен", на информационния сайт PlevenLIVE.com. Дидо демонстрира естественост, спокойствие и чувство за хумор в разговора ни. До него е пък приятелката му, а хубавата новина е, че двамата чакат първото си дете, което ще е най-ценният им подарък за Новата година.

Детелине, здравей, добре дошъл в Плевен. Разбрахме, че ще оставаш за по-дълго време в родния си град?

Здравейте, така е. Ще остана в града си, защото ми се уреждат жилищните проблеми и ми се предоставят условия да живея със своето семейство и да тренирам. Аз идвам тук, защото кмета ми е обещал жилище, добро заплащане. Ще тренирам в "Мизия 80", иначе досега бях в Академик, а преди това бях, знаете в ЦСКА, Левски и други отбори.

След световната титла нямаш ли предложения от големи клубове, та се върна тук? Не те ли привличат оферти с много по-добри условия?

Имах всякакви оферти. Но те са еднакви. Аз съм единственият боксьор, който е минал през толкова много клубове. Ето от Левски ми даваха дори полицейски чин. Абсурдното е, че на световното първенство отидох без клубна принаделжност. Останах без клуб. От Академик ми дадоха да подпиша заповед за напускане, защото бяха останали без пари и реално аз се боксирах в Рим без клуб. А сега след като станах световен малко ми се сърдят, че разправям, че не съм имал клуб. Ами какво да кажа?

В момента даде реален пример за едни от малкото проблеми, които спохождат българския спортист. Като прибавим към това и липса на добра база, уреди, съоръжения, условия въобще за тренировка, можеш ли да кажеш, как така въпреки пречките печелим медали и все още българите стряскат спортния свят?

Не знам, ние сме страшно издръжливи и търпеливи. Колкото повече ни мачкат проблемите, толкова повече се мобилизираме и се надъхваме. Аз спечелих с хъс. Това е. Да не кажа голяма дума, но аз съм първия наш боксьор, който отстранява един след друг претендент за титлата от Русия и след това от Куба. Две световни величини в бокса. От 2002 година съм в националния отбор и такова силно първенство не бях виждал. Имах 6 срещи. Никой не ме слагаше в големите сметки в големия бокс. Паднаха ми се най-трудните срещи в най-трудния жребий. Преди руснака и кубинеца, играх с узбекистанец. Невероятно натоварване -  и физическо и психическо. Още повече ме притесняваше и това, че нямаше български представител в съдиите. Той за мен няма да свири, но другите съдии се съобразяват с факта, че имат колега от България. Бяхме напълно сами.

Дидо, имаше ли техника, удар или хватка, която използваше успешно, която да си подготвил преди световното и да си я прилагал след това на ринга по време на срещите?

Специален удар нямах. Някой специалист може да каже повече за играта ми, тъй като той гледа острани нещата, а аз мисля само за представянето си. Но съм се замислял върху моя успех и си давам сметка, че съм неудобен боксьор. На нашия език казваме крив.

Обясни, какво означава това?

Правя нещата не по план или програма. Бокса ми идва отвътре, залагам на инстинкта си и на таланта, импровизирам и затова съм неудобен, неразгадаем.

Имаше ли проблеми с физическата подготовка, видимо си слаб човек..

Така е, не се славя с някаква изключителна физика. Кондиционната ми подготовка навлезе в ритъм по време на самото състезание, а преди това се чувствах не много добре. Аз не съм мислил, че ще продължа до финала. Тук в България си тренирах нормално, на лагери, в залата и прочие. След това в Рим правех нещо странно за другите, излизах пред хотела и тренирах леко с лапи, на паркинга пред входа. Другите в залата, а аз бях навън. Така се успокоявах и се концентрирах по-добре. И ми помогна, защото играх срещи през ден. Невероятно натоварване, невероятно. Световната боксова федерация беше осигурила на отбори от 30 държави отлични финансови условия за подготовка и развиване на уменията преди състезанието. Завиждам им за тези условия, но аз се справих по мой начин.

Дидо, как живее у нас сега един световен шампион по бокс?

Противоречиво е мнението ми. Вниманието е огромно. Участия в номинации, класации, в интервюта, телевизионни предавания. От друга страна все още не съм получил възнаграждение. Няма да кажа, че живея мизерно, защото аз не задържам това което получавам, но такъв ми е манталитета. Но някак си ми е криво, че като че ли отговорните в спорта, а и тези горе не си дават сметка какъв труд хвърлих и колко пот е излязата за тази титла. Подигравка е не само към мен, а и към други хора, които полагат същите усилия. Нещата са много зле - 20 000 лв. преди данъчно облагане, е премията за световен шампион. Хляба смени цената си десетки пъти през тези години, а премията ни не е мръднала. Стандартът отдавна е друг. България няма 50 световни шампиона. Има един или двама в най-добрия случай. Нека всеки спортист да получава такава сума, че след това да усети сладостта от успеха, да не мисли за финансови проблеми, да е спокоен и да се съсредоточи само върху това, което прави най-добре. Не се става лесно световен шампион. Тъжното е, че шумът сега е голям, а след три месеца сигурно няма да се сещат за мен.

В този ред на мисли как приемаш помощта, която ти оказа Община Плевен ?

Като необходимото внимание и загриженост към бъдещето ми. Условията не са по-различни от тези в София, но тук съм у дома при семейството си, предоставят ми се условия да спортувам и съм благодарен за това, което правят хората тук за мен.

Смяташ ли, че твоя успех, ще мотивира децата в Плевен да се занимават с бокс?

Вече се забелязва. Като отида в залата има много деца, които ме наблюдават, има радост и възхищение. Даже имаше деца, които ме помолиха да им проведа една тренировка. Аз нямам подобни качества, но приех с желание и с радост им обясних някои техники.

Ще имаш ли нужда от специалист?

Тук няма добър специалист. Аз бокса си го знам, смятам себе си за изграден боксьор. Това, на което ще се концентрирам е физическата подготовка и след това наблягам на техниката.

Ще можеш ли да влезеш в по-горна категория? Какво смяташ да правиш от тук нататък?

За категорията - трудно. Искам да кача, но стоя на 55 кг. Сега все още почивам.

Има ли друг връх след световната титла, който искаш да покориш?

Много искам да участвам през февруари в надпреварата за купа "Странджа". За един български боксьор това е връх, който трябва да се изкачи задължително. Нямам късмет с този турнир - все нещо се случва и не мога да го спечеля. Желая това повече от всичко сега, но пък искам и детето ни да се роди живо и здраво. Точно по това време ще се роди, така че това може да ме окрили да участвам, но може и да ми попречи. Но този път няма да има такова значение, важното всичко да е наред с мен и моето семейство.

Автор: PlevenLIVE